14 дни Португалия, Мароко, Испания, Франция, Гибралтар

Лисабон е столица и най-голям град на Португалия с население (2001 г.) на града 564 477 жители, а агломерацията - около 2 700 000 души. Разположен е при вливането на река Тежу в Атлантическия океан.

Основан като финикийска или гръцка колония, след завладяването от римляните градът е включен в провинция Лузитания. Завладян е от маврите около 711 и е превзет отново през 1147 от Афонсу Енрикеш, първият крал на Португалия. Лисабон става столица на страната през 1260, а през 1290 е основан Лисабонският университет.

Лисабон достига своя най-голям разцвет през 16 век, по време на Португалската империя. Той се превръща в европейски център на търговията с Азия, като в същото време в него се излива златото, произвеждано в Бразилия. Този подем не е прекъснат и от тежкото земетресение на 26 януари 1531, при което загиват хиляди жители на града.

На 1 ноември 1755 Лисабон е засегнат от голямото Лисабонско земетресение, при което загиват около 90 000 души, около 1/3 от жителите на града, и почти всички сгради са разрушени. Градът е възстановен по план на маркиз Помбал. Лисабон е център на републикански метеж през октомври 1910, както и на Революцията на карамфилите от 25 април 1974, довела до демократизирането на Португалия.

Танжер е град в северна част на Мароко, в близост до Гибралтарския проток.

Тингис, сега Танжер, възниква като древно финикийско селище. В намерените древни монети са изсечени имена Тенга, Тинга и Титга, древните гръцки и римски автори оставят множество варианти за името на града.

Географското разположение на Танжер му осигурява мястото на своеобразен дипломатически център на европейските държави и важен икономически обект за Мароко в края на 19 век и началото на 20 век. Тук германският кайзер Вилхелм II обявява подкрепата си за продължаване на борбата за независимост на Мароко, което води до международната политическа криза от 1905 г. Танжер е обявен за международна зона.

В началото на 20 век има около 40 000 жители, като половината са мюсюлмани, 1/4 евреи и 1/4 европейци (повечето от които испанци). През 1912 г. Мароко е разделен между Франция и Испания и градът попада в северната част на влияние, известна като Испанско Мароко. Танжер е обявен за международна зона през 1923 г. под съвместното администриране от Франция, Испания и Великобритания. През 1928 г. Италия също попада в тази група.

След като Испанско Мароко се обединява с останалата част на страната, Танжер става част от Кралство Мароко, придобило независимост през 1956 г.

Днес градът е един от най-големите и важни икономически и транспортни центрове на Кралство Мароко.

При по-дълги преходи между два пристанищни града по време на круизите, има един, а понякога и повече дни в открито море. Всичко, което може да видите около вас, е море, само море и нищо друго освен безкрайна морска шир. Това са идеалните дни за развлечения на борда, в които може да опитате басейна, спортните съоражения на кораба или просто да опознаете другите пасажери на по питие в някой от баровете.

Валенсия е третият по големина град в Испания след Мадрид и Барселона, и град с основно значение за икономиката и туризма. Град на почти 2000 години, с история познаващ владичества от страна на римляни, вестготи, маври, англичани и испанци. Валенсия дори е столица на кралството за известен период от време. Любопитно е, че в катедралата на Валенсия се пази "Свещенитя граал" донесен от Йерусалим. Той е поставен в специален олтар и може да бъде видян от всеки посетител.

Днес градът е може би един от най-модерните в страната. Световноизвестната забележителност е артистичният и природонаучен парк "Град на изкуството и науката", привличащ ежегодно милиони туристи.

Палма де Майорка или просто Палма е най-големият град и пристанище на остров Майорка и столица на испанската автономна област Балеарски острови. Намира се на южния бряг на залива Палма.

Почти половината от населението на остров Майорка живее в град Палма. Официално, на остров Майорка живеят около 10000 българи.

Палма де Майорка е остров на забавления, безкрайни слънчеви плажове и много сангрия. Това е най-зеленият остров в Средиземно море с най–широката плажна ивица. Палма очарова с крайбрежието и старинната си архитектура, романтичните малки улички и цветни “петна” в еврейския квартал, типичните заведения и денонощен купон. Не бива да бъдат пропускани катедралата и езерото пред нея; дворецът Almudaina - древна мавърска крепост, а днес – официална кралска резиденция; старинния квартал Portella; крепостта Castillo de Bellver. А истинският нощен живот най-лесно може да бъде усетен на централния площад, който в почти всички испански градове носи прозаичното име Plaza Mayor.

Френският град Сет, разположен недалеч от Марсилия, е все по-популярна дестинация за круизните кораби. Самият град не е нищо специално, но може да служи за добра отправна точка за обиколки из околността.
Целият град е на пешеходно разстояние от всички кейове. На 10 минути пеша до главния канал, центъра на града и покрития пазар.
Въпреки че много хора тръгват на екскурзии, градът има приятна оживеност през летните дни и не е трудно да прекарате няколко часа, седейки край някой от каналите.
Сет предлага различни екскурзии с лодка.
В близост до очарователното пристанище Сет е Каркасон, най-добрият оцелял пример за средновековен ограден град, който датира от времето на Римската империя. Въпреки че рицарите и техните коне отдавна ги няма, присъствието им все още може да се усети, докато се разхождате по криволичещите улици на Каркасон. Разгледайте бутиците и кафенетата на града. Не пропускайте да опитате "cassoulet", възхитителна комбинация от месо, приготвено с боб, което е специалитетът на града. 
 

Тарагона е перлата на Коста Дорада – слънчев град на Средиземно море, който съчетава антична история, морски чар и спокойствие, далеч от масовия туризъм.

Разположена само на час път от Барселона, Тарагона е наследник на древния римски град Тарако, столица на провинция Хиспания Тараконенсис. Днес тя впечатлява с амфитеатъра край морето, римските крепостни стени и форума, които са част от световното наследство на ЮНЕСКО. За круизните пътници това е идеално място за кратка разходка – старият град предлага тесни улички, катедралата „Санта Мария“ и панорамни гледки към морето.

Освен историята, плажовете на Коста Дорада са основна атракция – дълги и златисти, с меко слънце и спокойни вълни. Градът е оживен, но не пренаселен, което го прави приятна спирка за релакс след динамични дни на круиз. Тук може да се насладите на каталунска кухня – тапас, морски дарове и местни вина, преди да се върнете на борда.

За пътник, който има само няколко часа, най-добрият маршрут е:

• Разходка из римския амфитеатър и стария град
• Кратка пауза на плажа или крайбрежната алея „Рамбла Нова“
• Кафе или обяд с морски дарове в малките ресторанти

Така Тарагона ще ви остави спомен за град, в който древността и морето живеят в хармония – идеална спирка за круизно приключение.

Ма̀лага е град в Южна Испания, в автономната област Андалусия и е център на провинция Малага, с голямо пристанище на Средиземно море.

Сред най-известните личности, родени тук, са Пабло Пикасо и Антонио Бандерас.

Градът се намира на брега на Средиземно море и е заобиколен от планини. Климатът е мек и средната годишна температура е 19 °C

Малага възниква през 10 век пр. н. е., основан от финикийци под името Малака. Предполага се, че това име произлиза от финикийската дума за сол, тъй като около пристанището се осолявала риба.

Седем века по-късно римляните завладяват града, заедно с останалите испански владения на Картаген. От 5 век градът се владее от Вестготите.

През 8 век Испания е завладяна от маврите и Малага се превръща във важен търговски център. По това време градът е бил в границите на халифата на Кордоба, а по-късно, след залеза на династията на Умаядите, се превръща в център на отделно княжество, зависимо от Гранада.

През 1487 г. градът е завзет от кастилските войски и с това се слага край на мюсюлманското присъствие. По време на гражданската война през 1936 г. е бомбардиран от италианските войски и привържениците на Франко. След 1960 г. Малага се превръща в голям туристически център.

Круизните кораби акостират само на около 1,5 км от града. 15 минути пеша.
Когато за първи път видите Гибралтарската скала, нейната впечатляваща височина, извисяваща се изолирана над заобикалящата природа, предизвиква най-голямо въздействие. Това е тесен полуостров, свързан с края на Иберийския полуостров чрез тесен пясъчен провлак.
Гибралтар е единственото място в Европа, където живеят диви маймуни от вида маготи. Според местно поверие Гибралтар ще остане британски дотогава, докато е жива и само една маймуна.
Гибралтар е по-малко от 7 квадратни километра, така че по-голямата част от него може да се види пеша. Имайте предвид обаче, че някои от пътищата (особено до Горната скала) са много стръмни. Такситата ще облекчат напрежението от изкачванията, а повечето таксиметрови шофьори изглежда познават всички маймуни по име.
Името Гибралтар е испанското производно на арабското име, което означава „планината на Тарик“.
Ако искате да видите маймуните и да се насладите на гледката, вземете кабинковия лифт. Гледайте вещите си, маймуните могат да бъдат много агресивни.
20 минути пеша надолу от горната станция на кабинковия лифт ще ви отведе до пещерата Свети Михаил, впечатляваща пещерна система, състояща се от голяма зона, където се провеждат много концерти – Горната зала – и няколко по-малки зали, също толкова впечатляващи. Горната зала се използва и за провеждане на сватби и други запомнящи се събития.
Търсачите на силни усещания ще имат нова причина да посетят Гибралтар, където току-що приключи работата по инсталирането на 71-метров висящ мост през 50-метрово дефиле в Anglian Way в Горната скала.
Главната улица, дълга около километър, с прилежащите й алеи и отбивки предлага голям избор от стоки, често безмитни и с истински британски характер. В края на главната улица е станцията на кабинковия лифт.

Казабланка е град в Западно Мароко на брега на Атлантическия океан. Най-големият град в Мароко с население от над 3 милиона души.

Казабланка е най-голямото пристанище на страната, има международно летище и представлява основния икономически център на арабската държава.

В Казабланка се намира джамията „Хасан II“ — най-голямата в целия ислямски свят след Масджид ал-Харам в Мека. Построена е по проект на френския архитект Мишел Пинсо от 1986 до 1993 г., в чест на предишния марокански крал Хасан II.

От Казабланка има допълнителни екскурзии до градовете Фес, Рабат и Маракеш.

Kàдиз е град в Испания, в автономния регион Андалусия. Разположен е на полуостров в Атлантическия океан, на брега на едноименния залив. Кадиз е най-старият съществуващ град в Западна Европа и се приема, че е основан през 1104 г пр. н. е. От 500 г пр. н. е. градът е владение на Картаген, а след Втората пуническа война (218-201) е завладян от Рим. По-късно е превзет от маврите, а през 1262 е отвоюван от испанците. След откриването на Америка през 1492, той става един от най-богатите градове в Европа, като към края на 16 век измества Севиля като главно пристанище на Западните Индии. През 16, 17 и 18 век е многократно нападат от англичаните, като повечето нападения са отблъснати с тежки загуби за Англия. През 18 и 19 век, градът запада, поради разрешението на други градове да търгуват с Америка, а по-късно и със загубата на американските колонии. Въпреки всичко, Кадиз остава едно от най-важните испански пристанища.